Германия пред стратегически дилеми и задаващи се икономически кризи

Тя се гордее с икономиката си, която е четвъртата по големина в света и е де факто е локомотивът на еврозоната. Също така е глобален лидер в химическата промишленост, автомобилостроенето, финансовите услуги и инженерството, като постоянно реализира търговски излишък, изнасяйки много повече, отколкото внася. Германия има по-добро съотношение дълг към БВП в сравнение със Съединените щати, Япония, Обединеното кралство и Индия. Въпреки това, страната се сблъсква с едни от най-тежките предизвикателства пред съвременната икономика. През последните две десетилетия германците обвързаха съдбата си с Китай, Европейския съюз и Русия. Днес тези партньори изглеждат като три от най-лошите възможни.

Матаериалът разглежда проблемите, с които Германия може да се сблъска през следващите години. Включително липсата на енергийна независимост, намаляващото търсене на нейните продукти и острата демографска криза. Икономиката на Германия е огромна и тя произвежда важни неща, от които хората се нуждаят, като автомобили, химикали и фармацевтични продукти. Почти една трета от всички германци са заети в сектори като индустриално производство, добивната индустрия и строителството. Сравнено със съседна Франция, където само 22% от френските граждани работят в същите индустриални сектори. Немците са световна класа в редица от споменатите индустрии. Една от най-интересните е превръщането на енергия в химикали. Модерната химическа индустрия на практика започва в Германия. Най-голямата химическа компания в света, BASF, е базирана в Германия и реализира приходи от 92 милиарда долара през 2022 г. BASF използва толкова енергия, колкото и Коста Рика, а основният й комплекс в Лудвигсхафен е на практика цял град. Той произвежда пластмаси, полиуретани и други химикали, които се използват в немските автомобили, облеклото на Adidas и фармацевтичните продукти на Bayer.

Реални хората, които купуват тези германски продукти, в по-голямата си част живеят извън Германия. Това се нарича икономика, водена от производството. Германските корпорации са едни от най-ефективните, най-умелите и най-добре организираните на планетата. В резултат те произвеждат много по-голямо количество от тези стоки, отколкото германското население реално се нуждае. Това ги прави силно зависими от способността им да изнасят. Ето един пример: германските автомобили се изпращат по целия свят. 80% от BMW, Audi, Volkswagen, Porsche и Mercedes се купуват в други страни. Сравнете това със Съединените щати, които са икономика, водена от потреблението и могат да поемат огромни количества стоки и услуги благодарение на голямото население и високия БВП на глава от населението. В Америка само 12% от Chevrolet, Ford, Cadillac и Chrysler се продават извън САЩ. Това е само една от многото индустрии, които захранват германската икономика и разчитат на здрави пазари с апетит към техните стоки.

Друга причина, поради която икономиката на Германия е водена от производството, са демографските фактори. Германия е застаряваща нация със средна възраст 44 години. Това не е толкова лошо, както в Япония, но е по-зле от Китай, Русия, Франция, Съединените щати, Швеция и почти всички други големи сили на европейския континент. Младите семейства купуват най-много, а възрастните хора консумират по-малко и спестяват повече. Това води до проблеми с разходите за труд. Данни от Федералната статистическа служба показват, че до 2030 г. 30% от населението на Германия ще бъде на възраст над 65 години, което може да доведе до недостиг на работна ръка и увеличени разходи за пенсии. Процентът на участие в трудовия пазар се очаква да спадне от 78% на 73% до 2030 г., което ще наложи стратегии за интегриране на повече жени и мигранти в работна сила или увеличаване на пенсионната възраст. В пазар, на който предлагането на труд намалява, разходите неизбежно ще се увеличат. По-високите разходи за труд означават, че германските продукти ще станат по-скъпи, което също ще навреди на възможностите за износ. Неизбежно населението на Германия ще намалее през следващите десетилетия. Степента, до която това ще се случи, зависи от това колко отворени или затворени са те към имиграцията. Независимо от това, те ще трябва да могат да изнасят.

През последното десетилетие най-важният пазар за германски стоки беше Китай. Китай за пръв път изпревари Съединените щати като водещ експортен пазар за Германия през 2016 г. и е водещият пазар за немския износ през последните седем години. Оттогава търговията между двете страни продължава да расте, достигайки рекордни стойности от 299 милиарда евро през 2022 г. Над 30% от германския автомобилен износ е предназначен за Китай. Но неповторимият китайски растеж от 2000-те години може би достига своята повратна точка. Съществува криза при недвижимите имоти, банкова криза, криза с дълга на местните правителства, която надхвърля 13 трилиона долара, и криза с младежката безработица, която властите спряха да отчитат, когато числата станаха лоши.

Всички би следвало да се тревожат за дълговата криза в Китай. Цените на китайските апартаменти вероятно са най-важният клас активи в света след държавните облигации, и те спадат. Наблюдава се реален проблем с недвижимите имоти в Китай. Китайската икономика е трудна за разбиране. Един от проблемите може да бъде обобщен съвсем просто: китайското население намалява и го прави с по-бързи темпове от германското. Вече знаем, че това е един от най-големите проблеми на Германия. Но тъйкато Китай е основният експортен пазар, това не само означава, че търсенето намалява, но и че може да се стигне до сблъсък с реални икономически сътресения. Китайският икономически модел, който захранва десетилетия на безпрецедентен растеж, показва признаци на напрежение. Секторът на недвижимите имоти, някога критичен двигател на растежа, сега е източник на нестабилност, с преобременени компании и балон, който заплашва да се спука. Тези фактори вероятно ще доведат до намалено търсене на луксозни стоки и промишлени продукти, което директно ще повлияе на германския износ.

Геополитическият пейзаж още повече усложнява тези отношения. Напрежението между Китай и Запада ескалира, с търговски войни и технологични ограничения, които създават несигурна среда за глобалната търговия. Германия се оказва хваната в кръстосан огън. Необходимостта да се балансира тева напрежение, като същевременно се поддържа достъп до китайския пазар, представлява стратегическа дилема за германските политици и бизнес лидери. В отговор Германия се опитва да диверсифицира своите експортни пазари и да намали зависимостта си от Китай. Но новите пазари като Югоизточна Азия, Африка и Латинска Америка, макар и по-млади, имат значително по-малка покупателна способност в сравнение с втората по големина икономика в света. Това в крайна сметка оставя германските лидери с малко нови опции за запазване на паричните потоци, да не говорим за увеличаване.

Преди едва 20 години Германия получаваше почти една трета от своята електроенергия от ядрена източници. Ако беше запазила тази ядрена енергия, сега разговорът щеше да е много по-различен. Може би дори нямаше да има война в Украйна. Германското производство изисква много енергия. Това е свързано с работа не за офис служители и програмисти, където трябва да се поддържа осветлението и да работи кафе машината. Германците извършват интензивно индустриално производство. Когато Герхард Шрьодер стана канцлер на Германия през 1998 г., той имаше план да реформира икономиката на Германия, да промени енергийния ú профил и да промени външната политика. При Шрьодер Германия започна проекта „Северен поток“ – директен газопровод от Русия до Германия през Балтийско море, заобикаляйки традиционните транзитни страни. Руският природен газ щеше да бъде по-евтин от другите източници и същевременно сравнително по-чист от въглищата, които са изобилни в Германия. В началото на века екологичните движения в Германия започнаха да стават по-активни. Сега възникват основания да се зададе въпросът дали това е било напълно органично явление или аналогова версия на тайните операции за влияние, с които Русия стана известна през следващите десетилетия.

Очевидно е, че това е стълб на руската външна политика. Също така е странно, че германското екологично движение не е особено логично. Освен че се застъпва за възобновяема енергия като вятърна и слънчева, движението също така се противопоставя на ядрените централи в страната. През 1999 г. ядрената енергия в Германия съставляваше значителна част от енергийния микс на страната. По това време Германия има над 20 реактора в експлоатация, произвеждащи 23 GW ядрена мощност. Към тогавашния момент ядрената енергия осигурява 30% от електрическите нужди на страната, без да генерира въглеродни емисии. Но германската общественост беше убедена, че ядрената енергия е опасна. Това убеждение нараства с инцидентите в Три Майл Айлънд през 1979 г., Чернобил през 1986 г. и Фукушима през 2011 г. Ситуацията може да се обясни със сравнението  между самолетните катастрофи, които получават повече новинарско покритие от автомобилните катастрофи. Статистически, по-вероятно е да пострадате в автомобилна катастрофа, отколкото в самолетен инцидент, но почти всички всеки ден се качвате в автомобил без особени притеснения. Редките самолетни инциденти обаче привличат вниманието на медиите и създават непропорционална обществена психоза. През април 2023 г. последните останали ядрени централи в Германия са окончателно закрити. Но понеже вятърът е променлив, а Германия не е особено слънчева, основният източник на базова мощност за германската електрическа мрежа се връща към въглищата.

Защо Шрьодер би направил това? Наивен ум може да си помисли, че той просто е искал да почисти мрежата. Но кариерата му след политиката подсказва, че е възможно да е бил подложен и на други влияния. Фактът, че Владимир Путин беше на другия край на газопровода „Северен поток“, не притесни Шрьодер. Само седмици преди да бъде изваден от длъжност, неговото правителство гарантира 1 милиард долара за проекта „Северен поток“. Дни след като напусна правителството, той стана главен изпълнителен директор на Nord Stream AG, компанията, отговорна за експлоатацията на газопровода. След това стана председател на борда на най-големия руски производител на петрол, Роснефт. Когато се присъедини към борда на Роснефт, петролната компания беше под санкции от САЩ заради руските действията в Крим. През 2022 г., 20 дни преди руските въоръжени сили да нахлуят в Украйна, Шрьодер се присъедини към борда на Газпром, руския държавен газов гигант.

Оттогава руските нефт и газ отново са под санкции. Северен поток 1 и 2 бяха саботирани, а цените на енергията в Германия се удвоиха. И тук си спомняме за BASF. Основният им комплекс в Германия консумира толкова природен газ, колкото и Швейцария. През 2022 г. енергийните разходи на компанията в Европа се увеличиха с 2.9 милиарда долара спрямо предходната година. Едновременно с това, забавянето в Китай силно засегна приходите им през 2023 г., като те спаднаха до 77 милиарда долара, което представлява от 19% спрямо 2022 г. BASF трябваше да затвори заводи и да намали капацитети те си в различни направления поради нарастващите разходи за входящи ресурси.

Няма ясно решение в близко бъдеще. Путин изглежда далеч от крачка назад в Украйна, а и тези ядрени централи не могат просто така да се включат отново. Всичко това допълнително натоварва германската икономика, която вече беше подложена на сериозен натиск. Но това не засяга само Германия, а цяла Европа. На практика на където върви Германия, на там върви и Европейският съюз. Като най-голяма икономика в Европейския съюз, Германия често поема водещата роля в превеждането на блока през финансови кризи, както се видя с централната роля на немската държава в спасителните мерки за Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър по време на кризата в еврозоната. Тези усилия показват ангажираността на Германия към стабилността на ЕС. Но немците не го правят само от чувство за благотворителност. Германските лидери признават, че собствената им икономическа съдба е дълбоко свързана със състоянието на съюза.

Икономическите трудности в ЕС дестабилизират еврото, валутата, която подкрепя търговията на Германия в блока. Единният пазар на ЕС е основен стълб за модела на растеж, воден от износа на Германия, позволявайки безпрепятствен поток на стоки, услуги и капитал между държавите-членки. Разпадането на този интегриран пазар би издигнало търговски бариери, биха възникнали регулаторни и валутни усложнения, като това от своя страна предизвиква фрагментиране на икономическия пейзаж. За Германия това би означавало значително прекъсване на експортните пътища, потенциално водещо до намален пазарен достъп и повишени разходи за германски продукти в чужбина. Връщането към национални валути би довело до колебания в обменния курс, което допълнително ще усложни търговията за германските бизнеси. Вече станахме свидетели на същото при Brexit, който доведе до извънредни разходи както за Обединеното кралство, така и за неговите търговски партньори като Германия.

Дори и блокът да остане заедно през следващите десетилетия, той все пак ще се сблъсква със сериозни предизвикателства. Италия, третата по големина икономика в ЕС, има съотношение на дълг към БВП от почти 150% и високи нива на безработица. Гърция остава анемична, а безработицата в Испания е над 11%. Инфлацията в Източна Европа е безумна, с нива над 20% в Унгария, Латвия и Литва. В момента Европейският съюз е най-малко лошото от трите основни партньорства на Германия, но може да се твърди, че носи най-висок риск от всички. Половинвековния мир в Европа е историческа аномалия. Членството в ЕС, съчетано с НАТО, създаде степен на съгласуваност, която неутрализира историческите съперничества, вградени в културите на много от членуващите страни. Ако ЕС се разпадне, ще има едно препятствие по-малко между Германия и старите й съперници.

Германия вероятно е в беда и няма ясен път за излизане от ситуацията. За да се справят с проблемите произтичащи от енергийната несигурност и застаряващото население, немците трябва да работят за реактивиране на ядрените си централи и отваряне към имиграция, но и двата хода ще изискват преодоляване на значителна съпротива от страна на избирателите вътре в страната. Независимо от всичко, ще бъде изключително интересно да наблюдаваме Германия през следващото десетилетие.