Срещата в Овалния кабинет между Зеленски, Тръмп и Ванс беше всичко друго, но не и дипломатическа. Напротив – превърна се в публично унижение за украинския президент, който, независимо от личните симпатии или антипатии към него, се оказа в ролята на човек, натикан в ъгъла без особен избор. Поведението на американската страна, особено на Тръмп и Ванс, беше типично махленско – грубо, арогантно и демонстративно. Сякаш целта не беше договаряне, а наказание. Тази среща подчерта безмилостната реалност на международните отношения – никой не дава нещо за нищо, а моралът е само удобна маска за реални икономически и политически интереси.
Украйна в момента не е просто страна в конфликт – тя е напълно зависима от западната подкрепа. Без военна, финансова и разузнавателна помощ от САЩ и Европа, Киев няма шанс да удържи натиска на Русия. Зеленски дойде във Вашингтон не като равноправен партньор, а като човек, който отчаяно търси гаранции, че страната му няма да бъде изоставена. Вместо това, той получи ултиматум – да се съобразява с новите реалности или да бъде оставен на произвола на съдбата.
В този контекст украинската външна политика изглежда все по-безпомощна. Украйна не може да си позволи да загуби американската подкрепа, но също така е очевидно, че тази подкрепа не идва без тежки условия. Зеленски вероятно е знаел още преди срещата, че ще бъде подложен на натиск, но вероятно не е очаквал толкова откровено и публично демонстриране на превъзходство от страна на американските лидери. В очите на международната общност този инцидент не е просто неуспешна среща – той е сигнал, че подкрепата за Украйна може да не е толкова безусловна, колкото беше представяна досега.
От самото начало беше ясно, че САЩ не подпомагат Украйна от чисто морални съображения. Големите геополитически играчи не действат от алтруизъм – те инвестират. Но най-голямата извратеност в този случай е, че след като дадоха „гръб“ на украинците, снабдявайки ги с оръжия, разузнавателна информация и тактически насоки, сега им показват, че подкрепата е условна. Ако не дадат каквото им се поиска – били това политически услуги, териториални отстъпки или икономически договорки – могат да бъдат оставени да изгорят.
Вашингтон се позиционира като гарант за сигурността на Киев, но реалността е, че дългосрочните им интереси са различни. Войната в Украйна имаше ползи за американската икономика и военнопромишлен комплекс – повиши цените на оръжията, даде нов живот на НАТО и увеличи зависимостта на Европа от американския газ. Но след години на инвестиции, администрацията на Тръмп очевидно вижда момента да получи дивидентите. Това, което стана ясно след срещата в Овалния кабинет, е, че тази подкрепа не е безкрайна и идва с нарастващи условия.
САЩ използваха Украйна като фронтова линия срещу Русия, а сега започват да демонстрират, че всичко има край – и този край зависи единствено от техния интерес. И ако днес Зеленски се оказа в положението на човек, когото публично мачкат, утре това може да се случи на ВСЯКА друга държава, която се е доверила на Вашингтон.
Разговорът в Овалния кабинет не просто показа промяна в американската политика – той изпрати ясен сигнал към всички съюзници на САЩ: лоялността не гарантира защита. Държавите, които разчитат на американската подкрепа, трябва да осъзнаят, че тя не е вечна и винаги идва със сериозна цена. Днес Украйна се бори за оцеляването си, а Вашингтон ѝ подсказва, че ако не играе по зададените правила, може да остане сама.
Освен това, срещата показа и друго – международните партньори на САЩ трябва да бъдат подготвени за нестабилност и резки промени в американската външна политика. Ако преди години Вашингтон вдъхновяваше съюзниците си с визия за демокрация и обща сигурност, днес тонът е различен – „Дай парите!“. Това е ясното послание, което администрацията на Тръмп изпрати не само към Зеленски, но и към останалия свят.
Сцената в Белия дом бе брутална, но поучителна. В международната политика няма приятелства – има само интереси. И когато болният остане на легло, някой винаги ще се чувства… здрав.
More Stories
Политическа присъда или правосъдие?
Големият триъгълник на изгубените съюзи
Пренареждане на кабинета: Какво означава промяната в парламента за взетите досега решения?