Единственото сигурно нещо в живота е неговият край

Единственото сигурно нещо в живота е неговият край. Всичко останало е променливо. Дали ще станеш висок или нисък, дебел или слаб, синеок или кривоглед, дали ще се ожениш или не, дали ще бъдеш тъп, умен, рус или плешив – всичко това е под въпрос. Но едно е сигурно още при раждането – ти ще умреш. Просто не знаеш кога.

Животът е поредица от неясноти, мечти, които не винаги се сбъдват, планове, които се разпадат, и хора, които идват и си отиват. Но точно там е интересното. Несигурността не е враг, тя е поле за изява. Всяка несигурност носи със себе си възможности, ново начало и неизследвани пътища. В нея се крият моменти на радост, неочаквани победи и дълбоки прозрения.

Краят, макар и неизбежен, не е заплаха, а учител. Често ще се появява през живота ни – понякога като загуба, понякога като пропуснат шанс – за да ни напомня за ценността на времето и за необходимостта да изживеем всеки миг с отдаденост. Всеки пропилян миг е безвъзвратно изгубен, а всеки пропуснат шанс е затворена врата към нещо непознато.

Защото, ако единствената сигурност е дефинитивният момент, то животът между началото и края е това, което наистина има значение – изборите, които правим, любовта, която даваме, и следите, които оставяме.

Краят е неизбежен, но начинът, по който стигаме до него, е нашият избор. Обичайки, грешейки и променяйки се, един ден когато си тръгнем ще оставим света малко по-различен, отколкото сме го намерили.