Замразените руски активи – инструмент за справедливост или опасен прецедент?

След началото на войната в Украйна през 2022 г. западните държави наложиха безпрецедентни санкции срещу Русия, включително замразяване на около 300 милиарда долара от активите на Руската централна банка, държани в чуждестранни финансови институции. Оттогава темата за тяхното използване – или поне за пренасочване на генерираните от тях приходи – за подпомагане на Украйна се превърна в един от най-спорните въпроси в международните отношения.

Идеята не е нова. Още през 2022 г. високопоставени представители на ЕС и Г-7 започнаха да обсъждат възможността Русия да „плати“ за разрушенията, които е причинила. През 2024 г. групата на най-развитите икономики постигна съгласие за отпускане на 50 милиарда долара заем за Украйна, обезпечен от лихвите върху замразените руски активи. В същото време, някои страни като Полша и балтийските държави настояват за пълна конфискация на тези средства, докато други, включително водещи финансови институции, предупреждават, че това може да подкопае доверието в глобалната финансова система.

Този въпрос повдига дълбоки етични и правни дилеми. Дали е справедливо Русия да плати за щетите, нанесени на Украйна, чрез собствените си резерви? Или подобно действие би създало опасен прецедент, който би могъл да подкопае правото на държавите да държат своите валутни резерви в международни банки? Настоящият статия разглежда двата основни лагера – тези, които защитават използването на замразените активи за Украйна, и тези, които предупреждават за рисковете от подобен ход.

Как се стигна до замразяването на активите?

Още в първите дни на инвазията САЩ, ЕС, Великобритания, Канада и Япония блокираха руски държавни средства като част от икономическите санкции, целящи да ограничат възможностите на Москва да финансира войната.

Кой пръв предложи да се използват тези активи за Украйна?

• Май 2022 г. – Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел беше сред първите, които публично предложиха тези средства да бъдат използвани за възстановяването на Украйна.
• САЩ също подемат инициативата, като през март 2022 г. създават Task Force KleptoCapture – група, натоварена със задачата да преследва и конфискува активи, принадлежащи на руски олигарси и държавни структури.
• Балтийските държави и Полша са сред първите, които настояват активите да бъдат конфискувани изцяло и използвани за подпомагане на Украйна.
• Април 2024 г. – Американската министърка на финансите Джанет Йелън предлага приходите от активите (а не самите активи) да бъдат използвани за Украйна.

Какво се планира към момента?

• ЕС прие план за използване на лихвите, които генерират замразените руски активи (около 3 млрд. евро годишно), за военна и хуманитарна помощ за Украйна.
• Г-7 (САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Япония) предложи заем от 50 млрд. долара, обезпечен от бъдещите лихви по тези активи.
• Полша (февруари 2025 г., Доналд Туск) отново повдигна въпроса за директното използване на самите активи, което обаче среща правни и политически предизвикателства.

Въпросът за използването на замразените руски активи не се свежда единствено до финансов или юридически проблем – той има далеч по-широки последствия за международния ред. От една страна, подобна стъпка би могла да утвърди принципа, че агресорите трябва да поемат икономическа отговорност за своите действия. Това би създало нов механизъм за възмездие в глобалната политика. От друга страна, това решение би могло да постави под въпрос неприкосновеността на държавните резерви, което може да разклати доверието в западната финансова система и да насърчи други държави да търсят алтернативи извън западните банки и институции. Това прави дилемата не само въпрос на международно право, но и на стратегическите интереси на Запада в дългосрочен план.

Аргументи „ЗА“ използването на замразените активи за Украйна

• Русия трябва да плати за щетите – Подобно на репарациите след Втората световна война, привържениците на идеята смятат, че Москва трябва да покрие щетите, които е нанесла.
• Стабилно финансиране за Украйна – САЩ и ЕС търсят устойчив източник на средства, който не зависи от политическите промени в Запада.
• Използване само на лихвите – Настоящите предложения включват използване на приходите от активите, което е по-малко спорно от директната им конфискация.

Аргументи „ПРОТИВ“ използването на замразените активи

• Опасен прецедент – Ако Западът може да конфискува руски активи, други държави (напр. Китай) може да се страхуват за собствените си резерви.
• Съмнителна правна основа – Международното право не позволява конфискация на държавни активи без съдебно решение за репарации.
• Риск за финансовата система – Големи финансови институции предупреждават, че подобен ход може да подкопае глобалното доверие в банковата система.

Дебатът около използването на замразените руски активи за подпомагане на Украйна остава един от най-сложните и противоречиви въпроси в международната политика. На пръв поглед, използването на тези средства изглежда като логично и справедливо решение – ако Русия е агресор, а Украйна понася разрушения, които се нуждаят от финансиране за възстановяване. В този контекст, пренасочването на активите или поне на генерираните от тях приходи изглежда като средство за поемане на отговорност, подобно на историческите репарации, налагани на държави след военни конфликти.

В същото време, пълната или дори частичната конфискация на държавни резерви без международноправен прецедент създава риск за доверието в глобалната финансова система. Ако подобна мярка бъде възприета като легитимна, тя може да доведе до дългосрочни последици – страни с враждебно отношение към Запада, като Китай или арабските държави, могат да започнат да пренасочват своите активи далеч от западните банки, което би отслабило финансовото влияние на Запада. Освен това, въпросът за правната основа на такова действие остава отворен, тъй като без ясен механизъм за репарации, подобен ход би могъл да бъде оспорен в международни съдилища.

В крайна сметка, решението дали да се използват тези активи не е само юридическо, а и стратегическо. От него ще зависи не само съдбата на Украйна, но и бъдещето на глобалния икономически ред. Ще надделее ли принципът на възмездието, или опасенията от създаване на прецедент ще спрат този процес? Това е въпрос, на който международната общност предстои да даде отговор.