Речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността не беше просто обикновено дипломатическо изявление. Тя беше сигнал – силен и ясен – че политическите ветрове във Вашингтон са сменили посоката си, а с тях ще трябва да се пренастроят и всички партньори на САЩ.
Тази закономерност не е нова. Всеки път, когато властта в Белия дом се сменя, идва нова визия за света и нови приоритети, които неизбежно разместват международния баланс. Разликата този път е в остротата на посланието и скоростта, с която европейските съюзници ще трябва да коригират курса си.
Ванс постави под въпрос не просто отделни политики, а самата архитектура на трансатлантическите отношения. Той говори за демократичните ценности, но в същото време отправи тежки критики към европейските елити за ограничаване на свободата на словото. Критикува миграционната политика на ЕС, но без да предложи реална алтернатива. Създаде усещането, че САЩ вече не възприемат Европа като безспорен съюзник, а като регион, който трябва сам да решава проблемите си.
Това е рязък завой в сравнение с предишната администрация, която, въпреки вътрешните си противоречия, поддържаше твърда линия спрямо Русия и активно работеше за укрепване на европейската сигурност. Ванс, напротив, изглежда дава сигнал, че САЩ се връщат към по-изолационистки курс, при който основните приоритети са вътрешните проблеми, а не глобалните ангажименти.
За съюзниците на САЩ това означава само едно – ново пренастройване. Европейските лидери, които в последните години инвестираха в стратегическо партньорство със САЩ, сега ще трябва да преосмислят политиките си. Те ще се окажат в ситуация, в която не могат да разчитат на същата степен на подкрепа, както преди, или поне не по досегашния начин.
Пример за това е миграционната криза – докато преди САЩ насърчаваха определени решения и политически подходи, сега Вашингтон изглежда ще стои настрана, оставяйки европейците да се справят сами. Подобен сигнал вероятно ще бъде даден и в сферата на сигурността, където САЩ могат да променят натиска върху Русия, а това ще промени и динамиката на конфликти като този в Украйна.
Когато „палачинката се завърти“ във Вашингтон, ефектите не се усещат само в САЩ, а по целия свят. В следващите месеци ще видим дали Европа ще успее да реагира бързо и да изгради по-независима позиция, или ще се опита да договаря нови условия с Вашингтон.
Едно обаче е сигурно – съюзниците на САЩ вече не могат да разчитат, че трансатлантическите отношения ще се движат по инерция. Те трябва да бъдат готови за промяна – и то по-бързо, отколкото някога са си представяли.
More Stories
Политическа присъда или правосъдие?
Големият триъгълник на изгубените съюзи
Пренареждане на кабинета: Какво означава промяната в парламента за взетите досега решения?