Когато обществото се нуждае от яснота и посока, най-опасно е да оставим кормилото в ръцете на човек, който не вижда отвъд собствените си амбиции. Лидерът трябва да е символ на справедливост, разум и отговорност – не инструмент на разделение и хаос. Разочарованието и гневът се събират там, където липсват визия, честност и грижа за общото благо. Как може да се очаква прогрес, когато върху трона стои човек, който се наслаждава на сляпото подчинение, чиято сила е построена върху страха и самодоволството?
Този модел не може да се толерира вечно – модел, при който липсата на отговорност и диалог се заменят с обвинения, натиск и създаване на врагове, за да се прикрият собствените провали. Докога ще приемаме за нормално един човек да се вкопчва в позицията си, издигайки себе си над всичко останало, без да се интересува от посоката, в която води, стига неговото място да остане непоклатимо? Докога ще позволяваме личният му комфорт и самодоволство да се поставят над нуждите на хората, които трябва да представлява? Историята показва, че всяко управление, изградено върху страх и празни обещания, се разпада, когато реалността почука на вратата – защото истинското лидерство не се крепи на властта, а на доверието.
Истинският лидер трябва да умее да чува гласа на тези, които води.То не е правото да властваш, а отговорността да насочваш – с откритост, разум и грижа за всички, а не само за тесен кръг от приближени. Лидерът не трябва да се страхува от несъгласието, нито да заглушава критиката с репресии и празни лозунги. Властта, която се основава на натиск и манипулация, е временна и крехка, докато лидерството, изградено върху принципи и отговорност, остава.
More Stories
Пренареждане на кабинета: Какво означава промяната в парламента за взетите досега решения?
Единственото сигурно нещо в живота е неговият край
След европейските-национални избори 2 в 1