Потенциалното пренасочване на външната политика на САЩ под ръководството на Тръмп: Комплексна мрежа от влияния и глобални последици

С перспективата за преизбиране на Тръмп се засилват дискусиите за това как управлението му би могло да повлияе на глобалната геополитика, особено по отношение на ангажиментите на САЩ в Украйна и Близкия изток. В скорошен анализ проф. Иво Христов предполага, че Тръмп остава силен защитник на Израел—позиция, която вероятно ще доведе до ескалация на напрежението в региона. С оглед на подкрепата от неговите съветници и съюзници, е възможно политиката на САЩ в Близкия изток да получи нов тласък, с последствия надхвърлящи регионалните граници.

Личната връзка на Тръмп с Израел, подсилена от семейството му—дъщеря му Иванка прие юдаизма при брака си с Джаред Къшнър, твърд поддръжник на произраелската политика. В миналото дъщеря му често е повлиявала на решения в неговото управление. Например, противоречивото преместване на посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим през 2018 г. символизира не само подкрепата на САЩ, но и промяна в регионалните алианси и възприятия. Ако се завърне на поста, действията на Тръмп може допълнително да укрепят връзките между САЩ и Израел, което би могло да доведе до засилено напрежение с палестинските територии, Иран и вероятно с други арабски нации.

Предишните изказвания на Тръмп за Украйна предполагат, че при преизбиране може да изтегли или ограничи подкрепата на САЩ. Неговите твърдения, че може да сложи край на конфликта „за 24 часа“, съответстват на по-широкия изолационистки* или „Америка на първо място“ подход. Подобно пренасочване вероятно ще изисква Европа да поеме основната тежест на подкрепата и ресурсите за стабилизиране на ситуацията в Украйна. Европейските нации, вече натоварени от икономически натиск, могат да срещнат сериозни предизвикателства в поддържането на дългосрочна военна и хуманитарна помощ без подкрепата на САЩ.

В този потенциален вакуум страни със значими интереси в уязвимостите на Европа—като Турция и различни арабски държави—може да видят възможност да упражнят влияние. Турция, която балансира своята роля в НАТО с регионалните си амбиции, може да се стреми да се утвърди като медиатор или дори да заеме по-активна роля в европейската геополитика при липса на силна подкрепа от САЩ. Арабските нации от друга страна може да се ангажират стратегически в Украйна, за да задържат ангажираността на САЩ и да разнообразят собствените си международни съюзи, като насочат фокуса на Америка към различни фронтове.

Докато Европа може да се наложи да управлява кризата в Украйна, САЩ под ръководството на Тръмп могат да се пренасочат към по-агресивен подход в Близкия изток. Тази преориентация не остава незабелязана за други глобални сили, особено за Китай. Осъзнавайки признаците на промяна в приоритетите на САЩ, Китай може да разгледа този момент като възможност да прокара своите интереси в Тайван. С разсеяността на САЩ в Близкия изток и вероятната им колебливост да се ангажират отново в Източна Азия, Китай може да използва този момент за да потърси регионален напредък, макар че ще трябва да прецени рисковете от предизвикване на американско влияние.

Освен това, с пренасочването на фокуса на САЩ от Източна Азия вече има значителна икономическа преориентация към Мексико, което е показателно за намаляване на зависимостта от китайското производство. Китай е наясно с тази тенденция и може да ускори плановете си да осигури нови пазари или да задълбочи съюзите си в рамките на своята инициатива „Един пояс, един път“, за да компенсира всякакви загуби.

Тази потенциална външна политика на САЩ под ръководството на Тръмп загатва за по-широко пренареждане на глобалните алианси и регионални роли. При пренасочване на приоритетите на САЩ, други нации вероятно преоценяват своите позиции. В Европа лидерите може да се наложи да разработят нови стратегии за самодостатъчност, в Близкия изток страните може да се ориентират към регионални, а не суперсилови алианси, а в Азия страните ще трябва да се подготвят за последствията от амбициите на Китай.

Ако политиките на Тръмп повторят предишното му управление, това може да сигнализира за пренареждане не само в дипломатическите, но и в икономическите и военни стратегии по целия свят. Светът може да стане свидетел на по-фрагментирана, но взаимосвързана система, в която локалните напрежения и пренареждания заменят единната глобална структура на власт.

*Изолационизъм е термин, обозначаващ направление във външната политика на дадена държава, което комбинира ненамеса във военните дела на други държави и политика на икономически национализъм.