Мексико е 13-тата най-голяма държава в света и втората по големина икономика в Латинска Америка. Въпреки това, тя често е подценявана от северния си съсед, Съединените щати. Близостта ѝ до Америка обаче става огромно стратегическо предимство, което стимулира икономическия ѝ растеж. Двете държави споделят граница с дължина от над 3000 километра, над 50 гранични пункта и четири часови зони, което създава силни търговски взаимоотношения, полезни за двете страни и особено за Мексико.
Това може ясно да се види на карта, показваща БВП на глава от населението, индиректен показател за икономическата активност и доходите във всеки един от 31-те мексикански щати. БВП е концентриран в северните региони на Мексико, които споделят граница със САЩ. Тези щати са установили силна експортна база и са много по-малко зависими от стоки в сравнение с южните региони. Това явление вероятно ще се разпространи в цялата страна в рамките на няколко години.
Чрез разглеждане на икономическа активност на тримесечна база от 2023 г. се наблюдава значителен растеж на юг, особено в Оахака и Табаско. Този внезапен ръст се дължи на явление, наречено ниършоринг1(nearshoring)*, което е практика на прехвърляне на бизнес операции в близка страна. Тази практика набира популярност, тъй като американски, европейски и азиатски компании преместват операциите си в Мексико. В резултат на това, чуждестранните инвестиции наводняват Мексико, като 2023 г. стана годината с най-висок годишен растеж от 18%.
Тази тенденция без съмнение ще продължи, тъй като нарастващото глобално напрежение между Съединените щати и Китай и увеличаващите се търговски войни и тарифи правят производството на стоки в Китай по-малко привлекателно за американски и европейски фирми, които сега обръщат вниманието си към Мексико. Дори и по най-либерални оценки, не се очаква Мексико да засенчи Китай като водещ глобален износител. Въпреки това, все пак му се предлага огромна възможност за растеж. През февруари 2024 г. Мексико изпревари Китай като водещ източник на внос за САЩ, допълнително стимулирайки растежа си. През 2023 г. Мексико беше една от най-бързо растящите икономики на Г20 с рекорден ръст на заплатите.
Държавата обаче не се радва на безпроблемно съществуване. Мексико остава дълбоко неравнопоставено, с големи части от богатството концентрирано в малък процент от населението, което му дава второто най-високо ниво на доходно неравенство сред страните от ОИСР. Около един на трима души в страната живеят в бедност. Въпреки че това е подобрение от 43% спрямо 2016 г., това ниво е все още е твърде високо за страна, която се стреми към статус на богата държава. Това неравенство продължава отчасти поради известната нарко индустрия на страната, дом на много картели. Високите нива на престъпност и убийства обикновено не корелират с бизнес инвестициите, спирайки икономическия растеж на Мексико и пораждайки голям неформален сектор.
Въпреки криминалната дейност, днес фокусът е върху това защо Мексико най-накрая се развива, за да се превърне в напреднала и богата нация. От колониалната ера икономиката на Мексико се характеризира с извличане на ресурси. Страната е дом на множество природни богатства, като големи залежи на сребро и минерали. Въпреки това, откриването на големи нефтени находища в началото на 20-ти век, особено находището Серо Азул през 1916 г., е решаващо. В своя пик, това находище е най-продуктивното в света, произвеждайки над 260,000 барела нефт на ден. Откриването на тези и други находища издига Мексико като един от водещите производители на нефт в света, влияейки значително върху икономическото му развитие.
Износът на нефт позволи на Мексико да генерира значителни приходи, особено в периоди на високи цени на нефта. Първоначално, частни компании поемаха развитието и добива, но това се промени, когато мексиканското правителство национализира индустрията, създавайки Пемекс през 1938 г. Приходите на Пемекс исторически са значителен източник на държавни средства, съставлявайки около 30-40% от общите фискални приходи.
След Велика депресия от края на 1920-те и 1930-те години, икономиката на Мексико започва да расте стабилно. До 1950 г. Мексико изглежда готово за икономически подем, период известен като мексиканското икономическо чудо. През това време производството се увеличаваше като дял от БВП, селскостопанското производство намалява, а образованието се разпространява в цялата страна, тъй като нивата на грамотност бързо нарастват. Между 1950 и 1981 г. реалният БВП на Мексико нараства с 6.5% годишно и въпреки високия темп на растеж на населението, реалният БВП на работоспособно лице се повишава с 3.6%. Правителството инвестираа значително в здравеопазване, образование и инфраструктура, подобрявайки живота на гражданите.
Въпреки това, 1980-те години носят своите предизвикателства. Зависимостта на Мексико от нефтените приходи, благословия в периоди на високи цени на нефта през 1970-те, се ппревръща в проклятие, когато цените рязко спадат. До 1982 г. външният дълг на Мексико нараства от 4.3 милиарда долара през 1970 г. до 58.9 милиарда долара. Бързият спад на цените на нефта води до публичен дефицит от 17.6%, което от своя страна до дълговата криза през 1982 г. Мексико и други износители на нефт от Латинска Америка не успяват вече да изпълняват дълговите си плащания, което носи 10 години на стагнация, висока инфлация и нищожен растеж.
Въпреки предизвикателствата, Мексико се възползва от суперцикъла на суровините от края на 1990-те и началото на 2000-те години, което провокира икономическо възстановяване. Днес нефтът остава жизненоважен, съставлявайки около 20% от правителствените приходи. Въпреки това, стремежът към намаляване на зависимостта от нефт като основен източник на растеж е дългосрочна цел. От 1990-те години тази цел придобива форма в различни области, започвайки с търговията.
През 1994 г. Мексико влиза в Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) с Канада и Съединените щати, което позволява свободна търговия и намалява тарифите върху повечето стоки и услуги. Това споразумение води до бум на мексиканския износ, който удвоява своя дял от БВП от 1994 до 2021 г. Стойността на мексиканския износ се увеличява повече от четири пъти до 465 милиарда долара, темп, който се сравнява с държави като Тайланд и Малайзия.
Мексико също така диверсифицира своя износ, пренасочвайки фокуса от селскостопански стоки и нефт към по-трудоемки производствени стоки като електроника и автомобилни части. Последвалите търговски излишъци от NAFTA позволиха на Мексико да натрупа големи валутни резерви, намалявайки държавния дълг. NAFTA, сега заменено с USMCA споразумението, стимулира инвестициите, особено в производствената индустрия, водейки до създаване на работни места и привличайки повече работници в официална заетост с по-добри добро заплащане.
Ниършоринга привлича инвестиции не само от САЩ, но и от Европа и Китай. Китайски фирми инвестират милиарди в Мексико поради нарастващите транспортни разходи и търговските войни. През 2023 г. по-голямата част от тези допълнителни разходи са реинвестирани от компании, които вече присъстват в Мексико, което показва, че явлението ниършоринг e едва в началото си. Изискванията на USMCA, като например 75% от съдържанието на автомобилите да бъде произведено в Северна Америка, доведоха до увеличаване на броя на монтажните заводи в цялата страна, допълнително стимулирайки инвестициите.
Въпреки оптимизма, Мексико се изправя пред редица предизвикателства. От 1980 до 2019 г. реалният БВП на глава от населението нараства само с 0.7% годишно, значително под нивата на подобни страни като Чили и Южна Корея. Ниските производствени печалби обясняват този разрив, тъй като икономическият растеж на Мексико е движен повече от разширяваща се работна сила, отколкото от ефективно използване на ресурсите. Очаква се този бум на работната сила да приключи към 2030 г., а коефициентът на плодовитост в Мексико от 1.9 деца на жена е под нивото, необходимо за поддържане на стабилност на населението.
Нивата на образование също пречат на производителността. Мексико има едно от най-ниските нива на образователни постижения сред страните от ОИСР. По-високите нива на образование подобряват уменията на работната сила, водейки до по-ефективно използване на технологиите и по-високи заплати. Подобряването на образователните резултати може да реши структурни проблеми като неравенството в достъпа до образование и качеството му между градските и селските райони.
Големият неформален сектор на Мексико също задържа производителността. Неформалните предприятия, които не се облагат с данъци или регулират, съставляват 24% от БВП и 55% от заетостта. Работниците в този сектор нямат редовно заплащане и обезщетения, и не могат да взимат заеми от банки, ограничавайки растежа и намалявайки данъчните приходи на правителството. Въпреки банковите реформи, кредитирането на фирми и домакинства остава ниско, като средно съставлява само 24% от БВП през 21-ви век, в сравнение с 99% в Чили, 51% в Бразилия и 131% в Корея.
И така, накъде върви Мексико от тук нататък? Страната има потенциала да стане развита нация, но свръхзависимостта от търговията може да бъде както благословия, така и проклятие. Мащабът на търговските й отношения със САЩ е притеснителен, тъй като Америка представлява 80% от износа на Мексико. Промени в тези отношения могат значително да засегнат мексиканската икономика, особено с предстоящите избори и в двете страни през 2024 г.
Все пак, близостта на Мексико до най-голямата икономика в света му дава предимство. Страната се възползва от деглобализацията и отдръпването от Китай. Търговията и производството ще играят значителна роля в растежа на Мексико. За разлика от някои европейски икономики, Мексико има млада, растяща демографска структура, което означава, че все повече хора ще влизат в работната сила без тежестта на големи социални плащания. Очаква се растежът на страната да се увеличи с разширяването на ниършоринга. Ключът ще бъде да се използва притокът на инвестиции за изграждане на дългосрочен икономически капацитет и намаляване на неравенството, вместо да се разхищават парите.
More Stories
Възходът на поредните популистки партии в България
Правните неволи на Тръмп
Наближаваща криза в Обединеното кралство